На северната страна на катедралата Йорк Минстър се намира прочутият Пилигримския

На северната страна на катедралата Йорк Минстър се намира фамозният Пилигримския прозорец (около 1330 г.). Той е кръстен на изображението на разпятието, което е ситуирано над мъже и дами поклонници, оградили Свети Петър, който пък е изобразен освен с нормалния си ключ (към небето) в едната ръка, само че и с по-малко познатия облик черква в другата – доста уместно като се има поради, че той е настойник на катедралата.

Най-интригуващият детайл от композицията на прозореца са занимателните изображения на животни в долната част. Сред тях има и шествие на маймуни като една звъни със звънец, една носи кръст, а четири носят ковчег, за който се е вкопчила маймуна доктор и преглежда болния си маймунски пациент. Встрани има още маймуни (и други животни), някои от които държат колби с урина. Има и лисица, която проповядва на петел, лисица, която краде гъска и е преследвана от жена, както и подигравка на ловна сцена, в която елен преследва хрътка…

Св. Бернар от Клерво

Животните в средновековното изкуство би трябвало да се преглеждат в по-широкия им подтекст, вместо да се приписва на всяко обособен претекст с съответно значение. Не единствено по витражи, само че по-често и в ръкописи, перифериите на страниците са украсени с екзотични животни, гротескни хибриди, животни, имитиращи хора, хора в животинска форма и митични същества в развратни и хумористични подиуми. Всъщност животните се употребяват в средновековното изкуство като иконографски изображения или за да предадат някаква притча.

Много животни, в това число лъвове, се употребяват заради физическата им непосредственост с хората. Това може да се дължи на тяхната зверска природа. Пример намираме в Ексетърска катедрала, където един купол от 14 век изобразява лъв, застанал на задни крайници, който извива глава към мъжка фигура, евентуално Самсон от библейската приказка, който държи челюстите на съществото разтворени.

Маймуните лекари също осмиват здравната специалност, комбинирайки сатирата със сериозен основополагащ честен миг – те илюстрират широко публикуваното съмнение и пренебрежение към докторите, тъй като се счита, че в последна сметка единствено Христос може да излекува човешката душа.

Енорийската черква на Вси светии

Енорийската черква на Вси светии от 12 век в Ийстън он да Хил, тъкмо до Стамфорд в Нортхемптъншир, се отличава с благосъстояние от архитектурни стилове от Норман до неоготика. И въпреки всичко, когато погледнем южната фасада, ще бъдем посрещнати от каменeн гаргойл от 15 век, приведен със задните си елементи напред. Местната легенда споделя, че гордата му поза сочи в посока каменоделеца на катедралата Питърбъро в символ на митинг, че не му е платено.

Въпреки че не е напълно ясно по кое време за пръв път се появява това самоуверено произведение на изкуството, наподобява, че съответствува с появяването на готическия жанр или, по-точно ерата на Перпендикулярната готика (1375–1530).

Други подобни фигури могат да бъдат открити в Британските острови, още веднъж датиращи от същия интервал. Примерът в Ийстън се отличава с много нагла поза: наведена, с разтворени крайници, с надничаща глава и стратегически сложена дупка, която има за практическа цел да се отлива дъждовната вода през нея, а не да илюстрира някакви анатомични елементи (разбира се…). Едва ли е изненадващо, че палавите зидари не могат да устоят на изкушението да изобразяват такива отвори за тази цел.

Сред мизерикордите от 14 век в катедралата Чичестър е и умело издълбана сцена на музикант с цитол (инструмент, известен сред 13 и 14 век, сходен на цигулка), който си краде целувка от танцуваща жена.

Мизерикордите са художествени резби от обратната част или по периферията на вдигащи се седалки (като в някои кина), на които седят хората, пристигнали на черква. За първи път те се появяват в църквите при започване на 13 век, като по-голямата част от тях датира от средата на 13 до края на 15 век. От латинската дума, за „ жал “, името безусловно се превежда на тяхната функционалност: проява на благосклонност, защото те са проектирани да поддържат седящия в изправено състояние.

Въпреки че църквата Св. Мария и Свети Дейвид от 12 век в Килпек, Херефордшир, има доста типична архитектура, тя също по този начин крие някои невероятни резби, в това число гърчещи се змии и мистериозни животни. Но най-необикновената от всички тях е една от най-добре непокътнатите образци в Англия за така наречен Шила-на-гиг (Sheela-na-Gig).

Шила-на-гиг представляват каменни резби (от време на време и дървени, под формата на мизерикорди), изобразяващи голи дами в седнало състояние с отворени крайници, намерено излагащи гениталиите си. Името евентуално произлиза от ирландски и значи „ Жената с гърдите “. Примери най-често се намират над порти и прозорци на средновековни църкви и крепости в Северна Европа, най-вече Ирландия и Англия, само че също по този начин и на няколко други места из континента, като да вземем за пример в манастира Сан Педро де Серватос в Кантабрия, Испания. Датирането им и установяването на мотива, заради който се появяват, се оказва мъчно, защото се счита, че доста от тях са употребявани наново от предходни, по-стари здания. Въпреки това, те се появяват в църквите през 11-17 век и евентуално са основани за първи път във Франция или Испания.

Въпреки че Шила-на-гиг може да наподобяват еротични по природа, подозрително е, че тези резби в миналото са имали за цел да възбудят и в действителност са езически знаци на плодородието, както и предизвестия против похотта и пазачите или бранителите на злото – отсам и позициите им над входовете. Други теории са, че поради грубата им форма Шила-на-гиг са създадени от локални дилетанти резбари и затова съставляват национални божества, свързани с живителни сили, раждането, гибелта и обновяването на живота. Дори и по този начин да е, през предишното смутените или високомощни гости на църквата и духовници постоянно отстраняват, покриват или непосредствено унищожават резбите, в случай че ги сметнат за обидни.